Page 125 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Сложи десницата си на челото ѝ и започна да я милва.

Каза ѝ:
– Добро утро, Кохейлан...
Сетне я пита:
– Аллах дари ли те със спокоен сън тая нощ?
Аслан извади от джоба си няколко жълти ябълки и ги

подаде на кобилата, та соковете на презрелите плодове зац-
върчаха между зъбите ѝ.
След няколко мига към тях пристъпи Кара Фейзи.
– Здравей, ага – поздрави го Аслан и му се поклони

леко.
Кара Фейзи обаче нищо не продума. Погледът му – все
така сериозен, продължи да следи Кохейлан. Гледаше я, но
като че не ѝ се радваше и виждаше нещо друго в нея.

По някое време все пак Кара Фейзи заговори. Пита Ас-
лан:
– Знаеш ли откъде идва името ѝ, Аслане?
Аслан не знаеше.

Кара Фейзи продължи:
– Това се случило по времето, когато пророкът Моха-
мед и неговите сподвижници започнали своята Хиджра –
11
напуснали Мека, та се отправили към град Ятриб, наречен

по-късно Медина ан-наби, що ще рече „град на пророка“, а

11 َ ْ
Хиджра (от арабски ةرج ِ ه, оттегляне) се нарича напускането на град Мека и
преместването в Медина на пророка Мохамед и неговите последователи през
622 година.

123