Page 123 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

бе съвсем близо. Навярно заради синеокия мъж с обезобра-

зеното лице, който никак не пасваше на досегашната му
представа за турци и кърджалии, и заради бялата кобила, от
която не можеше да отлепи поглед… Няколко мига по-
късно обаче се появи и друг един мъж – с ръст исполински
и големи като чукове ръце. Бе стар – с дълга сива брада и

безброй бръчки по лицето.
Като го видя, синеокият мъж спря само за миг да храни
кобилата. Обърна се към новодошлия. И като му се поклони
леко, рече му:

– Здравей, ага.
Вълкадин с право се досети, че новодошлият бе Кара
Фейзи, та спокойствието, което допреди малко само бе об-
зело сърцето му, се изпари и на негово място се настани

страх, който накара същото това сърце да забие диво. Ня-
маше повече време. Трябваше да предупреди Деспа и Кръс-
тан.
Все така приведен, се обърна и слезе обратно по хълма,

оставяйки кърджалиите зад гърба си.

АСЛАН
Тая утрин Аслан се събуди от болки. Болеше го дясната
страна на лицето му – тая, дето бе покрита с белези. След

толкова много години раните като че да не бяха напълно
зараснали…

121