Page 118 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

останала само засъхнала кръв и синкави места по кожата.

Единствено раната в гърдите, която сама Деспа бе отво-
рила, още кървеше. Кръстан не можеше да повярва, че тя-
лото му наистина се възстановява толкова бързо. То самото
бе възвърнало нормалния си цвят, та вече не напомняше
тяло на мъртвец както преди.

– Не… – каза Кръстан. – Хората ми са в опасност. Ще
ме чакат на Гарванов камък, но един от четата – Огнян, ни
е предал. Турците ще знаят и ще чакат там първи… Трябва
да предупредя хората си за това предателство и да стигна

Гарванов камък преди тях.
– Дори не знаем къде се намираме… – рече му Деспа.
– Търсих този кръстопът в тъмното, но сега не знам къде
сме. А и ти самият не изглеждаше да знаеш правилния път,

когато те намерихме…
– Така е… – не отрече Кръстан. – Бях изгубен.
После добави:
– Но вече не съм. Сега зная къде сме. И накъде трябва

да вървим… Едноокият вълк знае. Той познава тези гори.
– Твоят вълк е едноок?
– Мисля, че да.
– Добре е да знаеш как изглежда… Не забравяй, че до
края на Вълчите празници животът ти ще е свързан с него-

вия. И трябва да пазиш както своето тяло, така и неговото.
Сетне се обърна към Вълкадин и му каза:
– Иди да напълниш вода, Вълкадине...

116