Page 115 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– запалили своите огньове, човеци се бяха събрали около

тях. И гласовете им достигнаха до ушите на Едноокия.
Опасността бе голяма. Въпреки това той не се спря.
Не се спря и мъжът с лъка.
Скоро стигнаха мястото. А там – хиляди кърджалии.
Безброй мъже с остри ножове, заредени пушки и също та-

кива пищови. Макар и вързани за дънерите на дърветата,
кучетата им веднага усетиха присъствието на новодошлия
и започнаха да лаят страшно.
Двама от кърджалиите се отделиха от групата и оти-

доха да посрещнат мъжа с лъка. Питаха го:
– Кой си ти?
Оня отвърна:
– Огнян съм… Ида при Кара Фейзи.

– Ела с нас.
Види се, кърджалиите очакваха пристигането на бълга-
рина, който сам се нарече Огнян. И Едноокия усети как нас-
танилият се в тялото му се изненада, че турците посрещнаха

така момъка, а не го убиха на място.
Воден от кърджалии, Огнян продължи напред. Спря се
край един от огньовете.
Няколко мига по-късно към него пристъпи Кара Фейзи.
Той имаше ръст исполински и ръце като чукове. Дълга

сива брада се спускаше от състареното му и покрито с без-
брой бръчки лице. Имаше нещо в черните му очи, което му
придаваше някаква особена злокобност и лукавост. Това

113