Page 111 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– И ако се получи, ще се превърне във вълкодлак?

– Не… Душата ме ще се свърже с тая на някой вълк в
планината и ще черпи сили от звяра, за да може раните му
да заздравеят по-бързо… След заник слънце душата му ще
се пренася в тялото на вълка и ще бъде там през цялата нощ,
пък денем ще бъде в човешкото му тяло. И така ще бъде до

края на Вълчите празници… Дотогава душата на тоя мъж
ще бъде свързана с вълчата такава и животите и на двамата
ще зависят един от друг. Понеже ако умре вълкът, ще за-
гине и тоя мъж. И обратното… Затова до края на Вълчите

празници ще трябва да пазим както него, така и вълка му.
Деспа помълча няколко мига. Сетне стана. Обърна се и
се приближи до Вълкадин:
– Не можех да го оставя… Той спаси живота ти.

– Трябва да се прибираме вкъщи…
Деспа поклати глава в знак на отрицание:
– Не, не можем… Някои от кърджалиите ни видяха и
се скриха в гората. Ако доближим селото, ще ни търсят там.

И няма да им е трудно да разберат бързо кои сме. Циганка
с бяло момче и сив катър… В Мисловщица все някой ще се
досети за имената ни и ще ни предаде, за да отърве кожата.
Узнае ли, че в това село живеят хора, които помагат на
Кръстан войвода, Кара Фейзи навярно ще го опожари ця-

лото…
Види се, Деспа явно бе разпознала войводата. Но Въл-
кадин едва сега разбра кой е тоя мъж.

109