Page 106 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

продължаваше да блика тъмночервена прясна кръв. И из-

вади куршума от нея.
Сякаш огромна тежест падна от гърдите на войводата,
та му позволи най-сетне да си поеме с лекота глътка въздух.
Тялото му се отпусна и над очите му за пореден път падна
непрогледна черна пелена мрак.

…
Като му дойде свяст, та отново отвори очи, се намери
на място, различно от това, на което последно ги затвори.
Безжизнените тела на кърджалиите ги нямаше. Черноко-

сото момче с кървясалите очи отново бе наблизо и пак дър-
жеше повода на сивия си катър. За гърба на животното бе
вързана носилка – набързо и грубо направена от букови
клони. Навярно с нейна помощ циганката и момчето ѝ бяха

докарали Кръстан на това място, на което се намираше сега.
Тая гора бе борова. Мръкваше се и по върхарите ѝ, пок-
лащани от полъха на вятъра, горяха последните багри на
слънцето. Облаците в небето също бяха почервенели от лъ-

чите на заника.
Кръстан отново се огледа.
Лежеше на кръстопът – два стари, като че отдавна не-
използвани горски пътища, покрити с диви треви и хванали
мъх камъни се пресичаха. Войводата не знаеше как циган-

ката и чернокосото момче бяха успели да открият тоя кръс-
топът, но веднага се досети, че мястото, на което се нами-

104