Page 103 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

проблясваше в мрака. И тоя звяр бе едноок – с едно само

кървясало око. А на мястото на другото зееше дълбока
дупка – Огнян имаше усещането, че от нея извира хладен
мрак и не смееше да гледа в нея. Страх го бе, че мракът ѝ
ще го погълне.
Всъщност Огнян не виждаше тоя звяр за първи път. За-

това повторната му среща с него го накара да се страхува
дори още повече, понеже с право си мислеше, че тя не е
случайна.
По едно време Едноокия се спря. А с него се спря и

момчето. То сложи ръка на главата на звяра и я зарови в
топлата му козина. Вълкът като че искаше да даде знак, че
са стигнали целта си и няма нужда да вървят повече.
Без да сваля погледа си от Едноокия, момчето заговори

– незнайно как, но явно знаеше за таксидиотите и четниците
на Кръстан, които по него време се криеха зад черните ство-
лове на дърветата:
– Праща ме Кръстан войвода! Да ви заведа при него!

Някои от мъжете събраха кураж и излязоха напред, та
се разкриха. Вълкът ги погледна с едното си око, но не
мръдна от мястото си, а остана спокоен до детето. Огнян
свали лъка от гърба си. Извади една стрела, опъна тетивата
и също приближи момчето с думите:

– Ние знаем къде да го търсим! Не ни е нужна по-
мощта ти!

101