Page 100 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

вдигна своето оръжие и стреля. Куршумът му профуча пок-

рай жената и детето, което от страх залегна и се долепи до
земята, и погуби турчина. Циганката обаче, невидяла опас-
ността зад себе си и неразбрала, че Кръстан искаше да спаси
живота ѝ и този на момчето, явно реши, че войводата се
опитва да стреля по нея и детето. Затова веднага след изст-

рела от кремъклията на Кръстан последва и такъв от ней-
ната пушка.
Кръстан усети как куршумът от пушката на циганката
се забива със страшна сила в гърдите му и го поваля на зе-

мята. Сякаш черна пелена се спусна над очите му. Опита се
да си поеме въздух, но болката в гърдите бе толкова голяма,
че не му позволяваше – като че тежка скала бе легнала
върху тях. Войводата усети топлата кръв, която се стече от

поредната рана по тялото му. Пръстите му изтръпнаха.
Опита се да помръдне ръцете си, да ги сложи на раната и да
я притисне, за да спре кръвотечението. Но няколко мига по-
късно само вече не ги усещаше и не можеше да ги движи.

И докато животът напускаше тялото на Кръстан вой-
вода, в гората не спираха да се чуват изстрели, дошли както
от пушката на циганката, така и от пищовите на други кър-
джалии, дошли веднага след тоя, когото Кръстан уби.

ОГНЯН
Някъде в мрака вълк виеше жалебно към тежкото небе.
Воят му – протяжен и силен, накара сърцето на Огнян да се

98