Page 97 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Първият ден от Вълчите празници започна със слънце,

изгряло на ясно небе. Изпървом лъчите му почервениха ста-
рата букова гора, сред която по него време бродеха Деспа и
Вълкадин заедно с катъра им, а по-сетне – когато огненото
кълбо се вдигна по-високо, заревото като че позлати дебе-
лите стволове на вековните дървета. За първи път от ня-

колко дни насам задуха топъл вятър, който накара дори
малкото останали в леса птици да запеят и да затанцуват по
голите клони на буковете. Хубавото време се отрази дори
на Калинко. Вълкадин, който водеше напред катъра, усети

как животното подхвана бодра крачка, понеже тялото му се
бе изпълнило с нови сили. Деспа бе останала някъде зад тях.
Тоя хубав ден накара дори Вълкадин да се усеща сигу-
рен и смел. Макар очите да го боляха и щипеха заради съл-

зите, които през последните нощи не спираха да се стичат
по лицето му, тази сутрин за първи път успя за миг да заб-
рави за черните мисли и тъгата, сковала сърцето му, откакто
разбра, че не е син на Деспа. В красиво и топло утро като

това, което се случи на първия ден от Вълчите празници,
Вълкадин не допускаше, че може да стане нещо лошо.
Но тогава като от нищото пред него се появи един мъж.
Бе едър, но едвам се държеше на краката си заради без-
брой многото рани, които личаха по тялото му – някои от

тях не спираха да кървят, а тези, дето бяха спрели, бяха за-
почнали да гноясват, та от тях се носеше зловоние. Кожата

95