Page 92 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

та за миг сърцето му се успокои. Той отново се усети спо-

коен и обичан. Но мисълта, че няма кръвна връзка с тия
хора, които наричаше свои родители, не му даваше мира и
скоро след това очите му отново започнаха да се наливат
със сълзи.
Няколко дни по-късно Златан се разболя.

Хвана го треска. Цялото му тяло започна да трепери. Не
спираше да плаче ден и нощ и нищо не можеше да успокои
болестта му. Деспа се опита да го излекува по всички въз-
можни начини, които ѝ бяха познати. Опита се да го изцери

с билки, брани на Еньовден, но те не помогнаха. Увиваше
го в кърпи, които циганката пазеше скрити и върху които
напролет бяха пропълзели змии. Понеже по него време на-
родът вярваше, че такива кърпи имат магически, целебни и

предпазни сили. Но и те не успяха да прогонят болестта на
момчето. Вечер Деспа му баеше, четеше му молитви, ле-
кува го с мълчана вода и сол, гасеше му въглени, за да го
лекува от зли очи и уроки, а сутрин събираше дрехите му и

ги носеше на реката, където се опитваше да измие болестта
от тях, та да я отнесе реката надалеч.
Усилията ѝ като че бяха напразни. Златан не се подоб-
ряваше от нищо.
Макар да бе видял Златан за първи път само преди ня-

колко дни, Вълкадин не можеше да остане безразличен към
страданията на това момче. Добре осъзнаваше риска да из-
губи единствения човек, с когото имаше кръвна връзка. И

90