Page 93 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

тая мисъл изпълни сърцето му със страх, та го накара да се

чувства още по-самотен.
Една сутрин Деспа влезе в одаята, в която Вълкадин
спеше заедно с останалите седем момчета. Събуди го. Пог-
ледна го в зачервените му от плач очи (понеже Вълкадин
така и не спря да плаче, след като осъзна, че е храненик).

Запази мълчание за няколко мига, в които се чуваше само
плачът на Златан от съседната одая. И отново не се опита да
го успокои с празни приказки, а само му каза:
– Искам да станеш и да се облечеш топло. Ще дойдеш

с мен.
И Вълкадин, като стана на крака, пита:
– Къде ще ходим?
По времето, когато Деспа отговори на въпроса му, тя

вече се намираше на прага на одаята:
– На лов за вълци.
Вълкадин, като не разбираше причината, поради която
Деспа искаше да иде на лов за вълци в гората по време, в

което кърджалиите на Кара Фейзи бродеха и опожаряваха
Трънските села, пита само:
– Защо?
И Деспа каза:
– За да спасим брат ти.

За първи път Деспа нарече Златан брат на Вълкадин.
А Вълкадин не чака много. Сам не осъзнаваше как ло-
вът на вълци ще помогне на брат му да пребори болестта.

91