Page 95 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

здраво пушката и следвана от Вълкадин и Калинко, вър-

веше по вълчи следи.
Вълкадин продължаваше да не разбира причината, по-
ради която двамата излязоха по това време на лов за вълци.
Пита за нея една вечер край огъня. Каза на Деспа:
– Не разбирам защо правим това.

Циганката го погледна. Приближи се. Сложи ръка на
лицето му и среса черните му коси. Усмихна му се и му
рече:
– Опитах всичко, на което съм учена, за да спася брат

ти. Знаеш това, нали?
Вълкадин не отговори.
Деспа продължи:
– Същото бих сторила, за да спася и теб.

– Защо тогава излязохме на лов за вълци по това
време?
– Понеже остана една само магия, която не съм опи-
тала, за да спася Златан.

Вълкадин нищо не продума. Понеже с право усещаше,
че Деспа има още какво да му каже.
И тя рече:
– За да оцелее болно дете, трябва да бъде промушено
през глава на вълк, убит на изгрев слънце. През устата на

вълка се сипва вода. После същата тая вода се събира и се
дава на болното дете да пие от нея.

93