Page 91 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

и не желаеше да престава да ражда, даде му друго име.

Кръсти го Златан.
През следващите няколко дни Вълкадин не обели и
дума. Беше видял как Деспа го гледа и знаеше, че циганката
е разбрала причината за мъката му. Но тя като че не жела-
еше да го успокоява с лъжи и нищо не му каза. Само го ос-

тави да гледа това, което стана по-сетне със Златан и което
Вълкадин с право си мислеше, че се бе случило и на него,
когато е бил осиновяван като бебе. Както гледаше брат си,
имаше усещането, че вижда себе си преди много години.

А стана ето какво.
Деспа изнесе на двора на къщата, в която живееше за-
едно с цялото си семейство, корито с вода. И въпреки студа,
съблече се, стъпи в коритото и започна да полива тялото си,

докато не остана и една суха част от него. Сетне хвана в
обятията си малкия Златан и започна да го полива със съ-
щата тая вода, която бе преминала през тялото ѝ и която
трябваше да направи жената и детето едно цяло и да ги

свърже завинаги. Сторила това, циганката подаде детето на
Радомир – мъжът, когото Вълкадин наричаше татко. И Ра-
домир свали червения пояс от кръста си. И с него опаса Зла-
тан... Така тоя ден Деспа обвърза живота си с тоя на Златан
и му каза: Ето, аз съм твоята майка. И Радомир припозна

момчето като свое и му рече: Отсега нататък аз съм
твоят баща и ти си мой син. Вълкадин имаше усещането,
че чува Деспа и Радомир да казват тези думи на него самия,

89