Page 96 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– И затова трябва да убием вълк на изгрев слънце? –

пита Вълкадин.
– Ще убием вълк по изгрев слънце – каза Деспа. – За
да спасим сина ми. И твоя брат.
Същата нощ бе осветена от пламъците на приближаващ
пожар.

Някъде там кърджалиите на Кара Фейзи опожаряваха
горите, за да не могат хайдутите да се крият в тях.
Вълкадин и Деспа гледаха приближаващите огньове и
тогава се случи нещо, което накара момчето да не вярва на

очите си. Понеже пламъците заиграха и започнаха да офор-
мят фигури, прилични на вълци. Огнена глутница от див
пламък бягаше сред обгърнатите в пламъци дървета и ся-
каш преследваше своя плячка. По някое време един от съ-

щите тия огнени вълци се спря. Тялото му бързо израсна, та
придоби размери, дори по-големи от тези на останалите му
събратя. Като се извиси над глутницата, вълкът се обърна
към Деспа и Вълкадин. И се видя, че вълкът бе едноок.

Вълкадин се разтрепери от тая гледка, която за Деспа
сякаш не бе нищо чудно.
– Тая нощ бележи началото на деня на Свети Мина –
покровителят на вълците – каза тихо Деспа, като не сваляше
очи от огнените зверове.

Сетне добави:
– Започват Вълчите празници.
…

94