Page 99 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

над главата на момчето и далеч зад него. Веднага след изс-

трела от пищова обаче последва и такъв от пушката на
Деспа.
Нейният куршум се заби със страшна сила в гърдите на
мъжа, а той самият изпусна кремъклията от ръце си. Сетне
се стовари на земята и в краката на Вълкадин.

КРЪСТАН
Кръстан държеше кремъклията в ръката си. Но малкото
сили, които бяха останали в тялото му, не го караха да се

усеща уверен, че ще успее да вдигне десницата си, та да
стреля с него, ако се наложи. Въпреки това той не вярваше,
че тая циганка, насочила пушката си към него, наистина
има намерение да го убива. Понеже ако имаше такова,

щеше направо да стреля, а не да го пита:
– Какво искаш?
Навярно заради окаяния му вид, раните и останалото
му без сили тяло, прилично на такова на мъртвец, циганката

не успя да разпознае войводата, та затова му зададе тоя въп-
рос. Той самият обаче дори нямаше време да отговори.
Кръстан видя как иззад жената се появи друг един мъж.
Кърджалия. Един от хората на Кара Фейзи, които вече ня-
колко дни преследваха войводата и четата му.

Кърджалията също държеше дълъг пищов – насочил го
бе към циганката и момчето ѝ. Щом го видя, Кръстан бързо

97