Page 98 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

му бе бяла – прилична на кожа на мъртвец. По всичко изг-

леждаше сякаш животът всеки момент ще напусне тоя мъж.
Но въпреки това у него имаше още сила. Защото като видя
8
Вълкадин и Калинко, той извади един от кремъклиите ,
който само допреди миг бе в силяха му. Но не го насочи към
момчето.

Вълкадин бе замрял на място и не знаеше що да стори.
Стиснал повода на Калинко, само стоеше загледан в мъжа,
когато дочу стъпките на Деспа зад себе си. А сетне и щрак-
ване. Вълкадин не се обърна и не можеше да види, но пра-

вилно се досети, че циганката бе насочила пушката си
срещу тоя мъж, който стоеше пред него с пищов в ръка.
– Какво искаш? – дочу Вълкадин гласа на Деспа, до-
шъл иззад гърба му и тоя на Калинко.

Последваха няколко мига мълчание.
Вълкадин забеляза как погледът на мъжа се отмести от
него и се насочи някъде назад – навярно първо върху Деспа.
После обаче се отмести и от нея, та се плъзна встрани. Нещо

друго привлече вниманието му. Това, което се случи по-
сетне, стана сякаш за миг.
Мъжът вдигна бързо кремъклията си. И стреля.
Вълкадин си помисли, че оня ще стреля към него и за-
това се наведе. Ала то не стана така. Куршумът му профуча

8 кремъклия – кремъчен пищов; огнестрелно оръжие с ударно-кремъ-
чен запалващ механизъм.

96