Page 102 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Някой идва! – чу се гласът на един от по-младите

сподвижници на Кръстан в тъмното.
То значеше, че иде някой друг, чужд човек. Иначе так-
сидиотът не би предупредил останалите.
Всички таксидиоти и четници се скриха зад храстите и
стволовете на дърветата, та замряха на място.

До ушите на Огнян стигна звукът от стъпките на тоя,
който вървеше в горската шума. Не беше таксидиот. Един
таксидиот не би издавал никога толкова шум в тъмното.
Стъпките бяха на човек, вървящ бавно. Но освен неговите

се чуваха и други едни стъпки – на нещо четирикрако. Тоя,
който идеше към таксидиотите, не беше сам.
След някоя и друга минута от мрака се родиха две фи-
гури.

Едната бе на малко момче с бяла като мляко кожа и
черни коси. Лицето му бе подпухнало, очите – червени,
кървясали и подути. Появата на момче в гората бе твърде
чудна. Никой от таксидиотите не очакваше да срещне дете

по това време и толкова дълбоко в планината, та навярно не
само Огнян си помисли, че вижда по-скоро горски дух. По-
чудно обаче бе това, което вървеше редом до момчето в
мрака.
Защото с големи и тежки стъпки до детето бродеше

вълк. Огромен вълк с настръхнала черна козина по гърба.
Муцуната му бе хванала скреж от дъха му, а под нея се по-
даваха дългите остри зъби, чиято белота от време на време

100