Page 104 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Ще го дирите на грешното място – каза момчето

преспокойно. – Той няма да е там, където отивате.
– И къде ще е? – пита друг един таксидиот.
Последваха няколко мига мълчание. Момчето сякаш се
чудеше какво да отговори. А каза само:
– Не зная.

Сетне добави:
– Но този вълк знае. Той ще ни отведе при войводата.
Някои от таксидиотите се засмяха на думите му. Огнян
обаче бе сред повечето мъже, които не намираха нищо

смешно в случващото се, а дори напротив. Гледката на това
момче, прилично на горски призрак, говорещ с дивите зве-
рове, го ужасяваше. Той не само че не желаеше да вярва на
думите му, но искаше и час по-скоро да прогони него и

звяра му далеч от себе си.
Стиснал лъка си, Огнян пристъпи бавно и рече плахо:
– Махайте се оттук!
Детето го погледна. И без да сваля очи от него, се

обърна към останалите таксидиоти, като каза на висок глас:
– Искам да говоря със Стойко Глог!

КРЪСТАН
Кръстан спря да усеща тялото си – то сякаш стана без-

плътно и безтегловно. С право войводата си помисли, че
този път не ще се размине със смъртта. Сетне загуби съзна-
ние. Но само за няколко мига.

102