Page 101 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

изпълни със смразяващ страх. Младият мъж се заслуша

дали други вълци ще отговорят в тъмното на повика на тех-
ния събрат. Ехото повтори воя няколко пъти. Сетне обаче
настана тишина, която биваше нарушавана само от вятъра,
разлюляващ черните върхари на мрачната гора.
Нито един вълк не отговори на воя.

Беше четвъртата нощ от началото на Вълчите празници
и мисълта за тях караше Огнян да бъде извънредно пред-
пазлив и внимателен с вълците в планината. Останалите
таксидиоти обаче или не обръщаха внимание на вълчия вой,

или Огнян просто не съумяваше да усети притеснението им
в мрака. Повечето от тях бяха далеч по-възрастни и опитни
от него и се движеха с безшумни стъпки и в пълно мълчание
като сенки в планината. Някои от тях бяха ранени след ата-

ката на кърджалиите на Кара Фейзи, а други тепърва идеха
от селата, за да помогнат на Кръстан и четата му. Сам Огнян
не можеше да преброи в тъмното колко бяха, но броят им
нарастваше непрекъснато. Нито един от тях не знаеше, пък

и нямаше как да знае със сигурност дали Кръстан е жив. Но
знаеха, че ако е жив, ще ги чака на Гарванов камък. Това
беше правилото – случеше ли се злощастие, четата винаги
се разделяше и при първия възможен случай се събираше
отново на Гарванов камък. Затова таксидиотите и четни-

ците бързаха към тая местност, надявайки се, че там ще от-
крият своя войвода.

99