Page 105 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Още по-силна и пронизваща болка върна духа отново в

тялото му и го накара да продължи да се бори за живота си.
Имаше още сили в тоя мъж. Болката обаче бе непоносимо
силна и той започна да крещи.
Хладното острие на циганката, която само допреди
малко го бе простреляла, сега се забиваше в раната, за да

извади същия този куршум, пратен от самата нея в гърдите
на Кръстан.
– Трябва да мълчиш! – рече му тя. – Иначе кърджали-
ите ще ни намерят! Макар че изстрелите навярно също ще

ги доведат тук и без това...
Силите на Кръстан стигнаха колкото да отвори очи от-
ново и да надигне глава. И да стиска зъби от болка.
Той видя сивия катър близо до себе си. А момчето с

черните коси и кървясалите от плач очи обикаляше трупо-
вете на кърджалиите – няколко такива лежаха проснати
мъртви сред буковата шума в стария лес. Навярно бяха
убити от циганката. И Кръстан видя чернокосото момче да

кляка до едно от безжизнените тела на кърджалиите. Сетне
детето пъхна десницата си в джоба и извади оттам шепа
тръни от глог. Разтвори ризата на кърджалията, до чието
тяло бе клекнало, и заби в гърдите му един такъв трън. Съ-
щото стори и с останалите лежащи безжизнено в гората

мъже.
А циганката отново завря студеното си острие в топ-
лата рана на Кръстан, от която излизаше пара и от която

103