Page 108 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Кръстан разбираше, че не казва нищо ново на циган-

ката и тя добре знае какви могат да бъдат последствията от
това, дето вършеше.
– Човекът, чиито дрехи са били зашити по това време,
ще стане на вълк… – каза сякаш по-скоро на себе си войво-
дата.

Той не вярваше в магии, но сега мисълта, че може да
съществува дори най-малка възможност да се случи нещо
такова го ужаси. Изчака няколко мига, надявайки се, че ще
чуе от циганката думи, отричащи казаното от него.

Тя само започна да бае.
Кръстан я прекъсна за миг. Хвана ръката ѝ, която дър-
жеше иглата, и ѝ каза:
– Не го прави...

А тя:
– Душата ти ще се свърже с най-близката вълча та-
кава. Зверовете на гората ще върнат силите в тялото ти и ще
накарат раните ти да заздравеят по-бързо.

Сетне добави:
– Не сторя ли това, не ще преживееш нощта…
Слънцето се скри зад хоризонта. Гората изгуби черве-
ния цвят на залезните лъчи и скоро потъна в мрак. Пламъ-
ците на огнения кръг, в чийто център бяха Кръстан и циган-

ката, заиграха диво и оформиха фигури на вълци, които

106