Page 112 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Имаше нещо в погледа на Деспа, което притесни Въл-

кадин. За първи път я виждаше разтревожена. Като че сама
бе изгубила контрол над случващото се и това я плашеше.
Явно осъзнаваше опасността, която можеше да ги сполети.
– Не трябваше да те водя тук… – рече му тя. – Съжа-
лявам… Исках да видиш на какво съм готова за теб и брат

ти. Мислех, че така ще повярваш, че съм твоя майка.
Сърцето на Вълкадин се сви. Като слушаше думите на
Деспа, имаше усещането, че тя ги казва само защото не знае
дали ще има друга възможност да ги каже. А тя продължи:

– В теб не тече моя кръв, нито такава на Радомир. Но
в сърцето ми ти си мой син и то не прави разлика между теб
и останалите ми деца…
– Познаваш ли истинските ми родители? – пита я Въл-

кадин.
– Познавах баща ти. Някой ден ще ти разкажа повече
за него… Сега ще ти кажа само, че го обичах и исках да
бъда негова жена. Но той мен не ме обичаше…

Последваха няколко мига, в които Деспа мълчеше.
Очите ѝ се наляха със сълзи. Сетне каза още:
– Ако зависеше от мен, сега в жилите ти щеше да тече
и моя кръв… Аз самата навярно искам това също колкото
теб... Не можах да родя деца от баща ти, но мога поне да

отгледам синовете му и да ги даря с обич.

110