Page 117 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

По нищо не личеше, че тоя мъж, който бе наречен Али

бег, бе син на Кара Фейзи.
Последваха няколко мига тишина, през които Огнян
гледаше само торбата с жълтици в краката си. После сам
заговори. И без да сваля погледа си от алтъните, каза:
– Четата се събира на Гарванов камък. Ако Кръстан е

жив, ще ни чака там.
А Кара Фейзи, като кимна, каза само:
– Жив е…

КРЪСТАН
Когато на сутринта първите слънчеви лъчи огряха ли-
цето на Кръстан, той се събуди изведнъж и обзет от пани-
чески страх. Вдиша дълбоко и това му причини ужасна

болка – сякаш дробовете му за първи път се изпълваха с
въздух. Но войводата не можеше да мисли в този момент за
себе си. Понеже това, което бе видял тая нощ през погледа
на вълка, го караше да се страхува за живота на останалите

мъже от четата му. Все още не можеше да повярва, че Огнян
бе способен да го предаде. Искаше му се да бе сънувал. Но
добре знаеше, че видяното и изживяното тая нощ бе нещо
много повече от сън.
– Трябва да си почиваш – чу гласа на Деспа.

Кръстан понечи да се изправи. Сложи ръката си там,
където бяха най-дълбоките му рани. С почуда обаче разбра,
че повечето от тях бяха почти зараснали. На мястото им бе

115