Page 120 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

което не му желае доброто. Не можеше да губи време. Тряб-

ваше да провери.
Приведен и с тихи стъпки излезе от дола и изкачи
хълма. Скри се зад едно дърво и видя от другата страна на
възвишението хиляди кърджалии, приготвящи се за път.
Някои от тях чистеха кремъчните оръжия и пушките си, до-

като други наостряха с брусове хладните си ножове. Някъде
сред всичките тия турци, Вълкадин знаеше, беше главата-
рят им – Кара Фейзи. Както и неговият син Али бег. Вълка-
дин обаче не видя нито Кара Фейзи, нито Али бег.

Понеже вниманието му бе привлечено от друг един
мъж, който по него време се намираше най-близо до Вълка-
дин.
Тоя кърджалия бе висок и сила изпълваше младото му

тяло. Косите и брадата му жълтееха – имаха цвета на изго-
рели от августовско слънце поля. Също като тези на Кръс-
тан. И половината от лицето на младия турчин напомняше
за някогашната му красота. Понеже другата половина – дяс-

ната, бе обезобразена и покрита с дълбоки белези, които из-
кривяваха и прорязваха дълбоко кожата. Тоя мъж като че
да имаше две лица – едно ангелско и едно дяволско такова.
Очите му обаче – светлосини и хладни като бистър планин-
ски поток, си оставаха еднакви. Имаше нещо светло в тях,

заради което Вълкадин не се страхуваше от тоя кърджалия.
А може би причината за това бе друга.

118