Page 119 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Вълкадин грабна две малки шишета и отиде да изпълни

заръката на Деспа. Когато вече бе достатъчно далеч, Кръс-
тан попита:
– Защо това момче е с теб?
Лицето на Деспа придоби първо сериозен вид, а после
се и намръщи.

– Вълкадин е мой син – каза циганката.
– Храненик… Нали знаеш какво казват за хранени-
ците? Че Господ е милостив към тях и изпълнява молитвите
им… Дано твоят Вълкадин Му се моли да ни избави, та да

излезем невредими от тия гори....

ВЪЛКАДИН
– Иди да напълниш вода, Вълкадине – каза му Деспа.

Вълкадин взе две малки шишета и отиде да направи
това, което му бе казано. Съвсем наблизо се чуваше шумо-
ленето на малък поток. И като се насочи към него, момчето
остави зад гърба си Деспа, Кръстан и катъра.

Поточето се намираше в малък дол. Бистра и студена
вода извираше изпод една скала, около която зеленееха ме-
сести листа на малки и жилави растения. Вълкадин клекна
до извора. Отвори първата бутилка и понечи да я напълни.
Но други шумове привлякоха вниманието му, та го

спряха.
Шумовете идеха отвъд дола и близкия хълм. Като ги
слушаше, го обзе усещането, че там навярно се крие нещо,

117