Page 124 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Но кучетата успяха да го накарат да забрави за болката

си. Както всяко утро, така и това те му се радваха. Подска-
чаха около него и махаха с опашки като малки кутрета. Ня-
кои от тях го близваха по лицето – там, където бе болката
му. Сякаш искаха да я премахнат. И това успя да върне ус-
мивката на лицето му.

След като ги нахрани, влезе в шатрата, където спеше
кобилата на Кара Фейзи – Кохейлан. Хвана я за поводите и
я изкара навън.
Огледа я добре. Тънките като на сърна крака, бялата и

нежна като коприна грива, която блестеше като снежна
пряспа, огряна от лъчите на утринното слънце… Кара
Фейзи неслучайно взе Аслан – макар и пряко волята му, да
се грижи за кобилата. Понеже Аслан бе прекарал дълги го-

дини в грижи за жребците на султана. Та затова разбираше
от коне и знаеше от какво имат нужда те. Много и красиви
хергелета и стада бяха видели очите му. Ала в нито едно от
тях нямаше кобила като тая. Като я гледаше, Аслан се рад-

9
ваше и на малката ѝ джибха над очите, и на дългата ѝ
10
митба , която я отличаваше от всички останали коне, които
Аслан бе виждал.

9
„Джибха“ или „Джибба“ (Jibbah): е издутина в профила на главата на конете.
При най-красивите арабски коне тази издатина е над очите.
10
„Митба“ (Mitbah) – арабски термин за разстоянието между гърлото и ши-
ята. Отличителната и дълга митба е много желана при арабските коне.

122