Page 126 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 126

Васил Попов

           още по-късно – Медина ал-мунауара, що значи просветен

           град. Много дни и също толкова нощи прекарали Мохамед
           и последователите му в пустинята, която ги мъчела с изпе-
           пеляващото  си  слънце  и  пясъчните  си  бури.  След  дълго
           време лутане из пустинята обаче стигнали до бряг на река с
           бистри и студени води. Там пророкът и сподвижниците му

           установили своя лагер. И Мохамед – да се свети името му,
           забранил на хората си да дават вода на кобилите в продъл-
           жение на три дни и нощи, през които животните стояли вър-
           зани и измъчвани от  жажда.  Когато  слънцето  изгряло  на

           четвъртия ден, Мохамед заповядал на хората си да освобо-
           дят кобилите. То се знае, цялото стадо се втурнало към ре-
           ката, за да утоли жаждата. Но още докато кобилите препус-
           кали към студените води, Мохамед се опитал да ги спре и

           ги  повикал  при  себе  си.  Само  пет  от  тях  се  обърнали  и
           отишли при своя господар. Макар да били твърде жадни, те
           предпочели да отвърнат на повика на Мохамед пред това да
           пият от студените води като всички други. От тоя ден на-

           сетне  тия  пет  кобили  станали  известни  като  Ал  Хамса
           (Петте) или Хамса Ал-Расул  Аллах, що ще рече  Петте
           пророка на Аллах.
               Аслан слушаше как Кара Фейзи разказва своята исто-
           рия с тих и спокоен глас и също като него не сваляше очи

           от кобилата пред себе си. Гледайки нея и слушайки агата,
           имаше усещането, че чува как духат горещи ветрове, дошли
           от далечна пустиня. Тялото на Кохейлан трепереше заради


           124
   121   122   123   124   125   126   127   128   129   130   131