Page 130 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Кръстан се отдалечи от останалите. Застана до ствола

на едно дърво и огледа добре гората. Сетне сви двете си
шепи и ги допря до устните си. Духна и въздухът, преминал
първо през устните му, а сетне между пръстите на свитите
му шепи, произведе звук като пролетна песен на птица.
Повтори това няколко пъти, а после спря и се ослуша. Ся-

каш очакваше някоя от птиците в гората да отговори на пе-
сента му.
Нищо не се чу.
– Какво правиш? – пита го Вълкадин, който се бе доб-

лижил до него.
– В четата ми има много таксидиоти – рече Кръстан. –
По-възрастните от тях навремето ме научиха на таен език,
който таксидиотите използват и който имитира птичи

песни. Птичият език – така го наричат… Всъщност един от
старите таксидиоти навремето го научил в Северна Турция.
Там – във високите части на планините на Гиресун и Ка-
наки, има едно село – Куской. Наричат го още Селото на

птиците. Понеже жителите му използват езика на птиците,
за да общуват помежду си на далечни разстояния.
– Търсиш други хора от четата си? – пита Вълкадин.
– Да.
Но отговор не получаваше.

– Искаш ли да те науча? – пита Кръстан момчето.
– На какво?
– На езика на птиците – му рече войводата.

128