Page 132 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Обърна се, та Вълкадин видя широкия му гръб – и той

покрит с безброй стари белези.
– Тези също – каза Кръстан.
Пак застана с лице към Вълкадин. И посочи други едни
белези. Приличаха на белези от изгаряне. Без да сваля ръка
от тях, Кръстан каза на Вълкадин:

– А тези са от майка ми.
Сетне спусна ризата си и тя отново скри тялото му от
погледа на Вълкадин.
Няколко мига само двамата запазиха мълчание.

И Кръстан пак заговори. Каза:
– Бях по-малък от теб, когато избягах от дома на ро-
дителите си. Приюти ме главният пандур на манастира
„Свети Мина“ дълбоко в гората. Повечето пандури и такси-

диоти го наричаха Вениамин. Пък аз използвах истинското
му име и заедно с него го наричах татко... Татко Бояне...
Той ме отгледа…
На Вълкадин му се стори, че вижда как очите на войво-

дата се наливат със сълзи. През изминалите няколко дни и
също толкова нощи момчето плачеше, понеже беше разб-
рало, че няма кръвна връзка с жената, която наричаше своя
майка. А очите на войводата се наливаха със сълзи, понеже
си спомни, че тая кръвна връзка няма никакво значение.

130