Page 114 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

При всеки друг случай Едноокия би избягал далеч или

най-малкото би намерил укритие зад дървесен ствол, скала
или храст. Но не и тоя път.
Изгубил контрол над тялото си, приближи човека, та го
видя по-добре.
Беше млад мъж с висок ръст и гола глава. Червен пояс

опасваше кръста му. Вълкът видя на рамото му колчан със
стрели, а в ръката му – лък. И макар да искаше да избяга
далеч от тая опасност, тялото му сякаш казваше друго. И
тоя, който се бе настанил в него, не изпитваше страх от вида

на новопоявилия се мъж с лъка. Като че го познаваше, та бе
спокоен.
Едноокия продължи напред. И се разкри пред младия
мъж.

Човекът обаче се уплаши, та скочи назад. Стисна
здраво лъка си и го вдигна. Извади стрела и като опъна те-
тивата, я насочи към Едноокия. Види се, дори тоя, който се
бе самонастанил във вълка, осъзна опасността. Понеже на-

кара тялото му да отстъпи.
Едноокия скочи обратно в храстите и се скри от пог-
леда на мъжа. Но не престана да го следва дори когато оня
продължи плахо по пътя си. Какво диреше сам мъж по това
време в гората?

След време острият му слух долови кучешки лай –
ехото го повтаряше няколко пъти в планината. Появиха се
и светлини, които хвърляха танцуващи сенки по дърветата

112