Page 110 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Такива, които горяха от огньовете на Кара Фейзи и

сина му Али бег и чиито пламъци заплашително приближа-
ваха Трънските села. Още видя душата на Кръстан сенките
на безброй много горски животни – обезумели от страх за-
ради приближаващите се към тях пожари, те бягаха във
всички посоки. И освен техните сенки се мяркаха в плани-

ните и други едни – човешки. Долу в тъмното четата на
Кръстан – разпокъсана и обезсилена след последната атака
на кърджалиите на Кара Фейзи, се опитваше да се събере
отново и да открие своя войвода, от когото все още имаше

нужда.
Затова душата на Кръстан не се издигна към небесата,
както ѝ се искаше, а се спусна бързо отново към планините.
Но не се върна в тялото на войводата. Само прелетя

покрай него. А сетне – през гората. Спря се едва когато от-
кри в нея един вълк. Едър вълк с черна настръхнала козина
по гърба и с едно само кървясало око.

ВЪЛКАДИН
Цяла нощ Вълкадин наблюдаваше гърчещото се в цен-
търа на огнения кръг тяло на войводата. Тръпки го поби-
ваха при мисълта, че Деспа наистина може да го превърне
във вълкодлак.

– Ще се получи ли? – пита я Вълкадин.
– Не зная – рече му Деспа. – Никога преди не съм го
правила.

108