Page 107 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

раше тялото му в този момент, не бе случайно избрано. По-

неже по него време народът вярваше, че такива места, на
които се пресичат пътища, са магически.
И Кръстан видя танцуващите пламъци на огнен кръг
около себе си – циганката го бе запалила. Тя самата бе клек-
нала до тялото на войводата и държеше в ръцете си игла и

дълъг червен конец. Бе зашила раните му. Сега кърпеше ри-
зата му. И не я бе свалила от тялото му.
Кръстан намери сили да каже:
– Вълчи празници са…

– Знам – каза циганката.
Жената бе махнала червената забрадка от главата си, та
сега дългите ѝ черни коси падаха свободно и от време на
време скриваха лицето ѝ. Зениците на иначе зелените ѝ като

пролетна трева по Гергьовден очи се бяха разширили до-
там, че правеха погледа ѝ да изглежда като такъв на дива
котка в мрачина. Черното беше станало повече от зеленото
и придаваше на цялото ѝ лице нещо злокобно и нечовешко.

Когато се случеше Кръстан да срещне погледа ѝ, го обзе-
маше усещането, че го гледа същество от друг свят.
Тя не преставаше да кърпи ризата му.
А той ѝ каза:
– По време на Вълчите празници е забранено шие-

нето…
– И това знам.

105