Page 94 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Също така не разбираше защо Деспа взима него, а не някой

друг мъж от семейството със себе си. Въпреки това облече
най-топлите си дрехи и излезе на двора, където Деспа го
очакваше заедно с Калинко, върху чийто гръб бе натова-
рила дисагите и пушката на Радомир.
Радомир, който стоеше близо до Деспа, ѝ говореше

тихо, но Вълкадин все пак успя да чуе думите му:
– Сигурна ли си, че не искаш да дойда?
– Трябва да отидем само двамата с Вълкадин – рече
Деспа. – А и някой трябва да се грижи за Златан, докато ме

няма.
Когато Вълкадин излезе от одаята си, а по-сетне и от
двора на къщата заедно с Деспа и Калинко, не знаеше, а и
нямаше как да знае, че не ще се върне скоро в постелята си.

Мислеше, че съвсем скоро ще е отново на топло и близо до
огнището. Но то не стана така.
Вълкадин, Деспа и Калинко навлязоха в гори, в които
Вълкадин никога преди това не бе бродил, та му бяха не-

познати. В пълно мълчание циганката водеше момчето ви-
соко в планината и далеч от селата – там, където вълците се
събираха на глутници, за да оцелеят през зимата. По това
време на годината горите бяха мрачни и призрачни, но въп-
реки това в присъствието на Деспа Вълкадин не усещаше

страх. Чувстваше се уверен и в сигурни ръце.
Нощем намираха подслон в пещери или спяха под ство-
ловете на вековни букови дървета. А денем Деспа, стиснала

92