Page 90 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

обаче минаха покрай църквата във Филиповци и се спряха

пред нея. А се спряха заради детски плач.
Пред прага на църквата лежеше бебе – новородено
момченце, увито в бели кърпи. Кожата му бе посиняла от
студ. Единствен плачът му нарушаваше гробната тишина в
селото. Като го видя, Деспа побърза да го вземе в ръцете си

и да го вдигне от земята.
По това време на мегдана или край черквата се оставяха
деца, чиито родители са се отказали от тях и трябваше да
бъдат осиновени от други такива. Вълкадин знаеше това

добре, та разбра, че бебето, което Деспа държеше в ръцете
си, бе оставено пред църквата именно за да бъде осиновено.
Циганката му запя някаква песен и се опита да го успокои,
а то не спираше да плаче и да рита с крачета. И стана така

че Вълкадин видя на крачето на това момче същия белег,
какъвто имаше той самият на своя крак.
Така тоя ден Вълкадин разбра, че има кръвна връзка с
това намерено пред черквата момче, но не и с жената, която

той цял живот бе наричал своя майка. Тъга изпълни сърцето
му и от очите му текнаха едри сълзи. Но нищо не каза. Само
гледаше как Деспа се опитваше да успокои брат му.
А сред кърпите, в които бе увито бебето, бе оставена
бележка с името му – кръстено бе Запрян. То се знае, такова

име се даваше по онова време на дете, чиято майка не желае
да ражда повече. Пък понеже Деспа го прибра при себе си

88