Page 86 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

на една скала, от чийто ръб можеше да види далечните по-

жари, дето пълзяха бавно към него. И в мига, в който се
прекръсти, се случи нещо, което го накара да се усъмни в
това, което виждаха очите му. Понеже пламъците в гората
затанцуваха и някои от тях като че да се събраха в едно,
оформяйки така фигури, прилични на огромни вълчи тела.

Като не вярваше на очите си, Кръстан гледаше как в горя-
щата гора тичат огромни огнени вълци от див пламък. По
едно време само единият от тях се спря. Обърна се към
Кръстан и в тоя миг тялото му придоби размери, дори по-

големи от тези на останалите вълци. Извиси се над тях и
войводата видя, че звярът имаше само едно око. Същото
това огромно огнено око се взираше във войводата, който
обаче не се уплаши от тая гледка. Самият той се изненада,

че това видение в гората му донесе мир и го накара да се
усеща спокоен.
Сетне огнените вълци изчезнаха.
И Кръстан си помисли, че това видение му се случи,

понеже тая нощ бележеше началото на деня на Свети Мина,
с който започваха и Вълчите празници.
И на първия ден от Вълчите празници слънцето изгря
на ясно небе. Заревото му първо почервени, а сетне позлати
дебелите стволове на вековната букова гора, сред която

Кръстан вървеше тая сутрин. За първи път от доста време
насам задуха топъл вятър, който като че се опитваше да съ-

84