Page 89 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

име – Деспа. Защото циганката Деспа имаше седем момчета

с тъмна кожа и зелени очи, прилични на нейните (макар ко-
жата на момчетата да не бе толкова тъмна колкото Деспи-
ната, понеже баща им не бе циганин) и само Вълкадин
имаше кожа като мляко и очи като маслини.
Тая сутрин подозренията на осемгодишното момче се

засилиха още повече.
Беше мрачен и студен ден в началото на Ноември. Из
селата се носеха слухове, че кърджалиите на Кара Фейзи и
сина му Али бег отново опожаряват Трънските гори в опит

да открият Кръстан войвода и четата му. И дали заради
страх от нежелана среща с турците, или пък заради студа,
сковал тия земи, повечето хора от Филиповци се бяха из-
покрили по домовете си, та селото беше пусто и тихо. Въл-

кадин и Деспа бяха дошли в него, за да купят катър, който
да им помага при преноса на дърва през зимата. Намериха
такъв при един старец, от когото откупиха животното ев-
тино. То самото беше измършавяло и с клепнали уши, но

иначе бе здраво и жилаво и Деспа вярваше, че ще им върши
добра работа. Старецът, който им го продаде, му бе дал име
– Калинко.
Това, дето засили съмненията у Вълкадин, че не е син
на Деспа, стана по-сетне.

Заедно с Калинко Деспа и Вълкадин поеха обратното
към селото, в което живееха – Мисловщица. По пътя си

87