Page 87 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

буди леса за нов живот на прага на зимата. Малкото оста-

нали по това време на годината птици в гората се радваха
на топлия полъх и заревото на слънцето. И понеже лаят на
кучетата на преследващите войводата кърджалии вече не се
чуваше, нямаше какво да заглуши птиците. Всичко изглеж-
даше спокойно и потънало в мир, та затова Кръстан за миг

поне успя да забрави за опасността, дето бе по петите му.
Но тогава като че от нищото пред него се появи едно
момче, което водеше на повод след себе си стар и измърша-
вял сив катър с клепнали уши и кожа, под която ясно личаха

ребрата му. В мига, в който видя момчето, Кръстан замря
на място – същото стори и то и спря катъра зад себе си. Сам
войводата не разбра откъде се бе появило детето и как не бе
успял да чуе по-рано стъпките му – както и тези на живот-

ното, сред гъстата шума, покрила земята в леса. Огледа го.
Имаше ръст среден и гъсти и черни, рошави коси, чи-
ито кичури скриваха челото, та падаха пред очите – и те
също черни, но и кървясали. Прилични бяха на две едри

презрели череши. Под тях – тъмни сенки. Лицето бе под-
пухнало и с кожа, бяла като мляко. Върху него падаше зла-
тистата светлина на сутрешното зарево, която правеше съ-
щата тая бяла кожа да изглежда мека. Като гледаше това
лице, Кръстан си помисли, че е лице на дете, дето бе пла-

кало цяла нощ. А може би и много нощи преди това. Както
бе огряно от утринните лъчи, момчето бе прилично на ан-
гел. На тъжен ангел.

85