Page 82 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Беше късна есен и листата отдавна бяха опадали. Тая

гора беше непозната на Кръстан, та той нямаше представа
къде отива. Просто се опитваше да се отдалечи възможно
най-много от кърджалиите на Кара Фейзи и сина му Али
бег. По някое време вече спря да усеща краката си и сам не
знаеше как въпреки това продължаваше да се движи из го-

рата. Приличен бе на бродеща в нея тъмна сянка, която се
носеше бавно над земята като че да бе духната от вятъра.
След няколко дни и нощи започна да губи съзнание.
Събуждаше се на места, на които не помнеше как изобщо

се бе озовал. Гъсти облаци бяха скрили небето, та денем
слънцето не се показваше, пък нощем единствената свет-
лина, която достигаше до него, беше тая от пожарите в да-
лечината. Понеже Али бег бе наредил да се изсекат и опо-

жарят всички гори по Трънско, та да няма къде да се крият
хайдутите. Затова светлината от приближаващите се по-
жари не носеше ни най-малко спокойствие на Кръстан. И
като гледаше огньовете, той не се притесняваше само за

своя живот, но и за този на останалите мъже от четата му.
Чудеше се какво ли се е случило с тях и колко от тях бяха
успели да се спасят. Мислейки тези неща, все пак от време
на време намираше сили и да провери дали ножът и кремъч-
ните му пищови си бяха на мястото в силяха.

Една вечер – застанал на ръба на скала и загледан в при-
иждащите огньове, горчиво униние легна върху сърцето и
ума му, та започна да обърква мислите му. Тогава Кръстан

80