Page 80 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

кама. През очите на кучето старият овчар видя още разкъ-

саното и окървавено лице на момъка. „Сега – помисли си
Радул, – ако младият Стрезин опипа лицето си, сигурно
няма да се изненада, че то вече не е неговото лице.“
Сетне върху момъка се нахвърли и Бял.
Така, изяден от шарпланинцине, научени от Радул само

злото да ядат, умря Кардам Стрезин, син на Милорад Стре-
зин.

ХІV

На другата сутрин при колибата на Радул дойдоха Че-
рен, Сив и Бял макар последният да не бе бял, а целият чер-
вен от кръвта на Кардам, която по-слабо личеше по кози-
ната на другите два звяра. В устата си Бял носеше Мехме-

таговия кремъчен пищов и него пусна в ръцете на овчаря. А
Сив носеше Запрян, увит в кърпи.
С тоя пищов и това момче Радул направи, каквото тряб-

ваше. Кремъклията на Мехмет ага погреба на същото място,
от което бе изровен. И го погреба със Стрезиния пищов, та
затова на кръста над имената Росен и Марица написа още
Кардам. А за Запрян знаеше, че трябва да стори, каквото и
Кардам бе правил с другите деца на Магда.

КРАЙ

78