Page 79 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

Трите шарпланинеца отново бяха на Вълча поляна.

Беше топла лятна нощ. Някъде сред високите треви се чу
бебешки плач. Ала нито едно от кучетата не помръдна. Сто-
яха те един до друг, вгледани в една и съща част от гората.
След няколко мига от нея на поляната излезе Кардам.
Сив започна да лае. Мъжът се стресна, клекна сред тре-

вата и каза:
– Сиве, аз съм – Кардам!
Сив не млъкна. Кардам каза:

– Черен, ела тука, момче!
Черен започна да го лае.
– Бял?
И Бял лаеше.
Кардам се изправи и с почуда започна да опипва лицето

си – също като в нощта, в която уби баща си. Както тогава,
така и сега беше без маска. Кардам си беше, ала бе друг, нов
Кардам, когото шарпланинците не познаваха. Техният лай
караше всичко да се тресе – всяка трева, всеки камък, всяко

дърво. Всичко. И самият Кардам се разтрепери. От страх се
разтрепери. Извади Мехметаговия пищов, понеже първо
Черен, а после и Сив го обградиха. И като го му се нахвър-
лиха от двете страни, той падна и сякаш се изгуби под те-
жестта на дебелата им козина. Само крясъците му показ-

ваха, че е още жив. По някое време обаче намери сили и се
изправи. Бял-Радул видя, че в ръката си Кардам държеше
вече не кремъклията (сигурно го бе изгубил в тревата), а

77