Page 74 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Момъкът не падна обаче от коня си. Само го спря. И

мъжът, който го бе улучил, сигурно си бе помислил, че Кар-
дам ще падне мъртъв (това си мислеше и Бял-Радул), за-
щото пак обърна коня си и продължи напред заедно с
Магда. Ала заради голямото разстояние между двамата кур-
шумът не бе успял да навлезе дълбоко в Кардам, който си

пое дълбоко въздух и пак пришпори коня си. Тоя път яз-
деше в пъти по-бързо. Жребецът му като че полетя.
Бял-Радул изостана много. Колкото и бърз да беше
шарпланинецът, не можеше да се мери с Кардамовия жре-

бец. „Него – мислеше си Радул, – сигурно Милорад го е до-
карал отнякъде. Толкова красив, издръжлив и силен кон по
тия земи няма.“ Още нещо мина през главата на вече доста
изостаналия Бял-Радул. И то бе, че звукът от пищова, с

който оня мъж стреля по Кардам, му бе много познат. Мех-
метаговият кремъклия? Не, той си бе у Кардам.
Последният, като се приближи повече до похитителя на
Магда, стреля в гърба му. И го уби. Падна оня мъртъв от

коня си, та на гърба му остана само торлакинята. Тя обърна
жребеца и се върна при трупа на мъжа-вълк.
Щом Бял-Радул застигна Кардам, видя го да прибли-
жава бавно с коня си Магда, която вече лежеше над мъртвия
човек и ронеше сълзи. Обърна се тя към Кардам и почна да

му крещи:
– Убиец! Убиец!

72