Page 72 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

и не към мъжете, а към Магда. И младата торлакиня преда-

ваше думите на старата:
– Благодаря ви, че въпреки случилото се преди го-
дини, дойдохте. Само вие останахте от мъжете, които не се
страхуват от Радуловите шарпланинци.
И ето тогава Бял-Радул си помисли, че наистина, ако

Кардам не бе станал толкова безстрашен; ако се страхуваше
и той от кучетата-исполини, може би нямаше за пореден
път да дойде на Вълча поляна и да изпълни молбата на
Мрата. А я изпълни пръв, преди останалите четирима мъже.

После застана настрани, пред дървото, зад което се криеше
Бял-Радул, и оттам наблюдаваше как другите мъже докос-
ват любимата му.
Заваля сняг и Радул, който гледаше през очите на Бял,

си помисли, че ще е по-добре да завали още по-силно, та
хиляди снежинки да скрият това, което виждаше Кардам.
Защото Бял-Радул чуваше ръмжене, идващо от младия
Стрезин. Гняв напираше в него. Ръцете му се бяха свили в

юмруци.
Дойде и редът на последния от петимата мъже-вълци.
Той отиде до Магда. И след като извърши това, за което
бе повикан, подаде ръката си на младата торлакиня и тя я
хвана. В него миг от гората се появиха още трима мъже с

вълчи кожи, с дрехи под тях и със скрити лица. Ефросима,
като ги видя, започна да крещи нещо – не се разбираше
какво, но сигурно и тя като Бял-Радул се питаше кои са тия.

70