Page 77 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

В отсрещната къща пламна борина, понеже хората се

бяха събудили от изстрела, дошъл от Стрезиния пищов.
Радул бе стрелял по младия Стрезин.
Ала последният се бе оказал прав. Старецът не можа да
го убие. Ранил го бе само в рамото, та Кардам се бе свлякъл
на земята превит от болка.

– С тоя пищов – рече Кардам, – и Милорад стреля по
мене... Преди имах двама бащи, после и двамата стреляха
по мене... Сега нямам нито един...
Помълча известно време. После преглътна и каза:

– Магда е родила пак момче. Кръстили го Запрян...
Така се кръщава дете само за да спре да ражда майка му,
нали? Сигурно Магда му е дала това име...
Сетне пак мълчание.

После Кардам:
– Добрин не го е искал в къщата си... Навярно и Запрян
е имал белег на крака. Независимо дали ми е брат, или син,
аз няма да го отгледам. Ала трябва да отида да го прибера...

Понеже ония диваци – торлаците, са го оставили на Вълча
поляна самичък...
И Кардам, като се изправи, тръгна си. Радул не го спря.
Ала от отсрещната къща излезе Деспа. Превърнала се
бе в красива, стройна девойка. Тя отиде при младия Стре-

зин и плачейки, каза му:
– Какво направи, Кардаме? Малко ли ти бе това, което

имаше?

75