Page 73 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

А новодошлите нищо не казаха. Само извадиха пушки и пи-

щови и стреляха във въздуха.
Тогава мъжът, който бе хванал Магда за ръката, стори
нещо, което Радул си мислеше, че Кардам щеше да стори
преди много години – грабна я и я отвлече.
Заедно с новодошлите мъже се изгуби в гората. Сетне

се чу цвилене на коне. И Кардам, като мина покрай Бял без
дори да го забележи, върна се за своя жребец, яхна го и пос-
ледва хората, отвлекли Магда. Бял-Радул тръгна след него.
Кучето и конникът с вълча кожа излязоха на широко

поле, през което яздеха и похитителите на торлакинята. За
да им привлече вниманието, Кардам извади Мехметаговия
пищов и извика след тях. Тримата се обърнаха. И препус-
наха към Стрезин – само мъжът, който държеше Магда,

продължи напред.
Кардам се хвърли от коня си и скочи на единия от мъ-
жете. Събори го на земята. Сам успя да отнеме ножа от си-
ляха му и с него да пререже гърлото му. Сетне грабна пуш-

ката му и пищова му – с тях погуби останалите двама, та се
качи обратно на коня си. Пришпори го, та се отправи към
мъжа, който отвлече Магда. Последният бе доста далеч, ала
спря жребеца си, обърна се и стреля. На Бял-Радул му се
струваше невъзможно оня да успее да улучи от такова го-

лямо разстояние. Ала то стана.
Куршумът прониза гърдите на Кардам.

71