Page 68 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

знаеш, че той открадна синовете ти, които са и негови

синове – да бъдеш спокойна. Заръча още да ти кажа, че
чака Добрин да умре, за да те вземе. И докато той умре,
ще краде всяко дете, което родиш, за да можете да бъ-
дете заедно поне през Вълчите празници. Разбра ли?... Раз-
брах. Това беше цялата работа! И да беше видял, Кардаме,

каква голяма усмивка грейна на лицето ѝ! Като тая, дето
грее на твоето сега!
– Каза ли ѝ, че Вълкомир и Вълкан съм ги оставил да

ги гледат добри семейства?
– Казах, разбира се. Казах и още, че на тия семейства
си оставил жълтици, та нищо да не им липсва на децата.
– Добре. Това е добре...
Тогава Радул се събуди.

...
А следващият път, в който заспа и отново прогледа през
очите на Бял, се случи по време на Вълчите празници. Пак
беше нощ, ала тоя път луната се бе скрила зад гъсти облаци.

Пак беше зима и имаше много сняг, ама на Бял-Радул не му
бе студено – топлеше го дебелата кучешка козина, и очите
на Бял виждаха всичко в мрака. Както винаги, водеше Че-
рен. И той – също като Бял и Сив, не вървеше спокойно, ами
тичаше бързо, настървено. Ръмжеше и лаеше. Преследваше

сякаш нещо. И скоро Бял-Радул разбра какво бе то. Понеже
трите шарпланинеца приближиха горящи в тъмното бо-
рини.

66