Page 63 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 63
ВЪЛЧА ПОЛЯНА
Тук си, защото си мислиш, че тая рожба, която расте в ут-
робата на торлакинята, е невинна душа и трябва да бъде
спасена...
Радул пришпори коня си, сложи юздите между зъбите
си и докато препускаше срещу кърджалиите, които вече
стреляха по него, извади стрела, та опъна тетивата. И
стреля. Не улучи Мустафа ага, а гърдите на жребеца му.
Последният се стовари на земята заедно с Магда и турчина.
Нито един от куршумите на останалите двама кърджалии
не успя да мине дори близо до овчаря. Когато той отново
взе стрела, те обърнаха конете си и ги пришпориха обратно
към гората. Натам, като се изправи отново на крака, се за-
пъти и Мустафа ага, изоставяйки Магда на полето.
Тогава от гората срещу тримата изскочи Кардам с коня
си.
И Радул видя как младият Стрезин стреля с Мехмета-
говия пищов по кърджалиите на коне, та ония паднаха мър-
тви. Нямаше време да приготви оръжието си обаче за нова
атака. Затова, като се отправи по-сетне към Мустафа ага,
Кардам извади кама изпод вълчата си кожа и скочи срещу
него. Двамата сякаш потънаха в дълбоката трева и се изгу-
биха от погледа на стария родопчанин.
Той отиде на мястото, където мъртъв лежеше конят на
Мустафа, а Магда... Магда стенеше в родилни мъки. И като
нямаше кой друг, Радул се зае с израждането.
…
61