Page 63 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 63

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

              Тук си, защото си мислиш, че тая рожба, която расте в ут-

              робата на торлакинята, е невинна душа и трябва да бъде
              спасена...
                  Радул пришпори коня си, сложи юздите между зъбите
              си  и  докато  препускаше  срещу  кърджалиите,  които  вече
              стреляха  по  него,  извади  стрела,  та  опъна  тетивата.  И

              стреля. Не улучи Мустафа ага, а гърдите на жребеца му.
              Последният се стовари на земята заедно с Магда и турчина.
              Нито един от куршумите на останалите двама кърджалии
              не успя да мине дори близо до овчаря. Когато той отново

              взе стрела, те обърнаха конете си и ги пришпориха обратно
              към гората. Натам, като се изправи отново на крака, се за-
              пъти и Мустафа ага, изоставяйки Магда на полето.
                  Тогава от гората срещу тримата изскочи Кардам с коня

              си.
                  И Радул видя как младият Стрезин стреля с Мехмета-
              говия пищов по кърджалиите на коне, та ония паднаха мър-
              тви. Нямаше време да приготви оръжието си обаче за нова

              атака. Затова, като се отправи по-сетне към Мустафа ага,
              Кардам извади кама изпод вълчата си кожа и скочи срещу
              него. Двамата сякаш потънаха в дълбоката трева и се изгу-
              биха от погледа на стария родопчанин.
                  Той отиде на мястото, където мъртъв лежеше конят на

              Мустафа, а Магда... Магда стенеше в родилни мъки. И като
              нямаше кой друг, Радул се зае с израждането.
                  …


                                                                         61
   58   59   60   61   62   63   64   65   66   67   68