Page 61 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

– Повече от двадесет години преследвах Мустафа

ага... Навремето открих скривалището му. Не зная, но пред-
полагам, че то може да е на същото място и до днес.
И още добави:
– Мога да ви заведа.
И мъжете-вълци свалиха оръжията и се оставиха да ги

води старият родопчанин. Сам Радул изпитваше страх, до-
като яздеше редом с тях. Не им виждаше лицата, не им чу-
ваше гласовете. Имаше усещането, че до него наистина не
хора, а зверове бяха. И си мислеше, че Мустафа ага няма

как да не се уплаши от тях.
А неговото скривалище бе една пещера, извисяваща се
над стара дъбова гора. Радул показа гората на мъжете-
вълци, но не навлезе в нея. Нещо му подсказваше, че не

бива да го прави.
Така мъжете-вълци слязоха от конете си. И приведени
и скрити сред високите треви, прилични досущ на вълци,
дебнещи своята плячка, бавно поеха към пещерата, в която

бяха Мустафа ага и съратниците му. Скоро навлязоха в гъс-
тата дъбова гора и се изгубиха от погледа на стария Радул,
който остана сам с коня си на огромното поле, след което
следваше същата тая гора. И от небето не спираше да вали
като из ведро. По някое време започна и да гърми. И гърмът

в небето често се сливаше с изстрелите в гората, които
скоро започнаха, и с писъците и виковете, които се носеха

59