Page 60 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

И под тоя дъжд – насред поляната, освен Кардам бяха

и другите мъже-вълци.
Всеки един от тях бе яхнал кон. Всеки бе тежко въоръ-
жен и готов за бой – също като Кардам. Не обелваха и дума
– явно все още не искаха да знаят кой кой е, пък и това за
тях сега не бе важно. То нямаше никакво значение. Защото

целта им бе една и съща и нужда от приказки нямаше. Като
ги гледаше, Радул си мислеше, че тия мъже не бяха тръг-
нали да спасяват просто една жена. Тяхната цел не бе да се
докажат пред нея – затова и нито един от тях не бе свалил

маската си. Целта на всеки един от тия мъже-вълци бе да
спаси една трудна жена, която можеше да носи детето на
всеки един от тях. Всички те можеха да бъдат бащи на де-
тето на Магда, което не бе още родено, та затова бдяха над

нея.
Навярно единствено Кардам бе там повече заради же-
ната – това си помисли Радул. Сетне старецът направи
нещо, което не бе обмислил много, но все пак го стори.

Излезе с коня си насред поляната и се разкри на мъ-
жете-вълци.
Те, щом го видяха с лъка, насочиха оръжията си към
него. Без да казват нищо. Не стреляха, но не сваляха пищо-
вите и пушките си. Само мъжът, който бе наметнал кожата

на вълка-зло, не насочи Мехметаговия пищов към стареца.
И Радул рече преспокойно:

58