Page 59 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВЪЛЧА ПОЛЯНА

кремъчен пищов в къщата. И Кардам бе невъоръжен. А пос-

ледният, знаеше Радул, не бе толкова глупав да излезе с
голи ръце срещу кърджалии.
Обратният път към колибата бе приятен. След като це-
лият ден бе горещ и слънчев, сега на небето се бяха появили
тъмни облаци и задухал бе прохладен вятър. Миришеше на

дъжд и такъв заваля, когато Радул се намери пред дома си.
Преди да прекрачи прага му обаче, чу изстрел, който
му бе познат. Сетне – грачене.
Радул видя хиляди черни гарвани да излитат от клоните

на оная гора, в която бе заровил Мехметаговия пищов. Пос-
ледния Радул видя само няколко мига по-късно – в ръцете
на конник, наметнат с вълча кожа и закрил лицето си с
вълча маска. Тоя конник препускаше бързо и Радул знаеше,

че това е Кардам, понеже на никого другиго не бе казвал за
Мехметаговия пищов и той можеше да бъде изровен само
от младия Стрезин.
А Радул, като го видя, взе лъка си, яхна коня и препусна

по следите на Кардам. Първо си мислеше, че оня го води
през непознати земи и гори, но по някое време стигнаха го-
лямата поляна с прекършения дъб и разбра, че е греши. Сега
Вълча поляна въобще не изглеждаше толкова непривет-
лива, каквато бе миналата зима. Тоя летен ден Радул я видя

обрасла с треви и цветя, чиито миризми се усещаха дори
още по-силно заради дъжда.

57