Page 56 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

А като се събуди, стана, излезе от колибата си, яхна

коня и се отправи към Вукан, за да намери и купи черна ко-
кошка. Но по пътя чу познат кучешки лай – тоя на шарпла-
нинците. И Радул първо се притесни, че чува само две ку-
чета да лаят, а сетне се успокои, понеже и трите се появиха.
Черен и Сив лаеха силно и тичаха към стария си стопанин.

Само Бял не лаеше. Понеже носеше в устата си гарван. И
гарванът не бе убит, а само приклещен от яките челюсти на
белия шарпланинец.
Същата тая черна птица Радул взе от кучето и принесе

в жертва на прага на дома си, за да спре Мрата да върши
злини.

Х

Мина време. Зимата си отиде. Дойде пролетта. Сетне и
тя си замина и на нейно място дойде лятото... А Радул все
още не бе чул нищо нито за Милорад, нито за Кардам, нито

за торлаците. Живееше си той спокойно с малкото му оста-
нали овце. И единствените, които посещаваше той, живееха
в гората. Това бяха Бял, Сив и Черен. Въпреки всичко обаче
на една част от него ѝ се искаше да слезе във Вукан поне за
да зърне младия Стрезин и да се увери, че е добре. Още му

се искаше на Радул да отиде на гости на Милорад и да си

54